Стихийна буря изхвърля кораба на дука на Милано на брега на мистериозен самотен остров. Самотен, но въпреки това обитаван от странни същества и напълно непознати звуци. Това е царството на могъщия, но милостив магьосник Просперо, който управлява с помощта на въздушния дух Ариел. Корабокрушението със сигурност не е случаен инцидент. 

​

     За мен в началото да поставям Шекспир беше хулигански жест. Какво като е Шекспир! Ще го поставям, както аз искам, както усещам, че кипи вътре в мен. Но колкото повече навлизам в Шекспировата територия, толкова по-взискателен ставам към себе си - това се разрастна до такава степен, че в момента се опитвам нарочно да възстановя моята "безотговорност" към текста и да се дистанцирам от ненужни детайли и от прочита на критиците. За мен хуморът е единственият възможен подход. Самоиронията и безкрайното веселие в този свят са единственият начин, по който мога да правя театър. 

~ Александър Морфов