"Бурята" е образец на чистата романтична драматургия, в която интересното не се състои в разказваната история и не зависи от достоверността на изгражданите образи или на естествения низ от събития, - а то е скрито във въображението и почива върху общото съзнание и съюзяването на елементите, подарени на, или измислени от, големия поет. Това е такъв вид драматургия, която свободно изневерява на време и пространство, и в която следователно грешките в хронологията и географията - което впрочем не е смъртен грях за нито едно същество - са съвсем простими и не означават нищо. Тя е изцяло адресирана до битието на въображението; и въпреки че илюзията си партнира добре с ефекта на внушението на могъщия декор и модерните декорации, това партньорство е все пак опасно. Тъй като най-дълбокото и единственото истинско въодушевление трябва да произтича от вътрешния мир - от развълнуваното и състрадателно въображение; от друга страна, когато цялото изобилие стимулира външните сетива на слуха и на зрението, окото на душата блуждае, и външната гравитация ще притегли ума и ще го отклони от верния и единствено легитимен интерес, който би трябвало да произтича от вътрешния свят [...] 

     В тази пиеса пороците, които придружават низостта на нашата цивилизация, са изобразени със завидна сръчност; в първата сцена от второ действие, както и на много други места, Шекспир е изобличил изкушението на лошия човек да се впуска в упреци и презрителни слова, като начин да се отърве от собствения си комплекс за малоценност пред доброто,  а  също  и  да  представя  добротата  за  абсурдна,  а преходът към злонамереност у 

всички други - като лесен и присъщ. Когато Шекспир пише реплика на битово презрение, тя винаги е на отрицателен герой [...] В тази пиеса са описани и изворите на вулгарност в политиката - но тази политика, която е неразделна част от човешката природа. Когато и да е разглеждал този въпрос, Шекспир е винаги екстравагантен и никога не говори с конкретни примери. Той е философ и моралист, който опазва дълбокото си уважение към институциите в обществото и към онези прослойки, които съставляват постоянството на държавността - в частност, не създава действащи лица от тази професия, а за такива говори само с уважение. Ако трябва да бъде назован, то той ще бъде издържан в стилистиката на философския аристократизъм и в светлината на наследствените институции, които служат за мост между епохите, а назоваването на властта е с оглед онова, което малко притежават, но от което всички са облагодетелствани. Именно и по тази причина по-наблюдателните ще видят добронамереността, с която той сякаш винаги рисува страстите и глуповатата наивност на притежателя на власт и го представя като заблудено животно. Никога не се ядосва на тези свои герои, но изпитва огромно удовлетворение от това да им размаха собствената им абсурдност пред лицата; а понякога ще усетят и тон на почти родителска привързаност, както авторитетен баща говори на своите калпазани. Истина е, че героите на Шекспир са от всякакво разнообразие и коренно различни един от друг; те са резултат от посредничество, при което неговата наблюдателност му позволява да създаде обвивката и цветовете, и да ги смеси в своите герои. Той всъщност е изследвал всички значими съставителни сили и импулси на човешката природа, - узнал е, че различните комбинации между тях имат силата да внесат индивидуалност у всеки човек, и разкрива как се произвежда тази хармония чрез реципрочни диспропорции на излишество или недостиг. Езикът, на който тези истини биват изричани, не е назаем от никоя модерна изказност, а извира от най-скритите дълбочини на моралното същество и е, следователно, вечен."  

из "За "Бурята" от Самюел Тейлър Колридж

Ion Caramitru as Prospero, and

Crina Semciuc as Miranda 

 

  

ОТЗИВИ: 

 

"Мога да потвърдя, че след премиерата спектакълът постига все повече хармония, все повече баланс между спонтанното и структурираното. Сценографията на Никола Тороманов, осветлението на Крис Йегер, костюмите на Андрада Кириак, арабските движения на Флорин Фиеру, музикланият коктейл (в който Карл Орф среща Джо Кокър), подбрана от самия Морфов и поднесена от Лусиан Максим, протягат експресивен мост над време и пространство, усилват аплитудата на красивото и магичното. В думите на Карамитру се откриват "чарът и сърцераздерателният унес на Шекспир". Присъствието му придава спиритично значение и изпълва действието, а на финала носи усещане за свещенодеяние. Актьор с Шекспирово призвание... Едно успешно турна на Националния театър [на Румъния] и румънския театър въобще. Изключителният триумф на "Бурята" в Будапеща подсилва престижът на този спектакъл, който се заявява като дълголетен. Горещо го препоръчваме!" 

Поздрав от Людмила Патланйоглу, кореспондент от Будапеща: Буря от аплодисменти за "Бурята"

| Людмила Патланйоглу, cotidianul.ro, 11.05.2015

 

"Йон Карамитру, брилянтен експерт в интерпретацията на значими герои на Великия Уил, успешно представя единственият изцяло Шекспиров герой, запазен в разпределението. Големият актьор притежава умението да надскочи материализма на думите и дори на ситуаците, за да достигне дълбините на написаното. Неговият образ напомня Айнщайн, изскочил от някой документален филм, но актьорът не изпуска от фокус мисията на Просперо [...] Йон Карамитру успешно придава драматургична последователност на образа, на Шекспировата идея за образа. Михай Калин също е безупречен в ролята на Калибан, важен герой в комедийната линия. Актьорът сръчно жонглира с двусмислието в поведението на Калибан [...] Мистерия и раздразнителност изобилстват и в образа на Ариел (Ищван Теглас). Интерпретацията му заслужава само похвали [...] А и срещата с Крина Семчиуч, като Миранда, е приятна изненада. Тази млада актриса притежава умението да вплита личния си чар в коренно различни роли, комедийни или драматични. Според ситуациите, актриса с лекота може да разярена или чувствителна." 

"Бурята" в ТНБ - "Магия", изпълнена с театрални изненади | Илеана Лукачиу, ileanalucaciu.blogspot.ro, 11.05.2014

 

"В присъствието на господаря винаги е тихо и неспокойно, но Александру Клин и Йон Карамитру изглежда са постигнали баланс в отношенията си, който утвърждава екипа на "Бурята". Що се касае до "господаря", неговите актьорски превъплъщения никога не са разочароващи, а това сигурно е трудно, а може би и ужасно. Хармонията на спектакъла в Букурещкия национален театър се открива в магията, с която Морфов е завладял актьорите и екипа на театъра [...] Самият Морфов, режисьор от Просперовски тип [...] Крина Семчиуч като Миранда играе също толкова могъщо и неземно [...] Михай Калин подчертава особената топлота у герой, чиято човечност е интерпретирана във времето по всички възможни начини, той е изумително добър дивак. Лекота е точната дума, с която да се опише Ищван Теглас. Представлението, което продължава три часа, също минава с лекота." 

Другата буря | Андрей Крачиун, в-к Metropolis, 12.05.2014 

​

"Режисьорът е овладял двойнствеността съвършено, както преходът от един пласт към друг, от мечтание към пародия, от романтизъм към гротеска, от екстравагантност към сценично майсторство [...] Актьорите излизат от роля от време на време, без да напускат контекста [...] за да създадат спектакъл, театър в чист вид, хумор, магия, ритъм, неистовост, сила, която пресъздава и пресътворява, която умиротворява. Впечатляващ спектакъл, в който еднакво заслужено аплодираме: Никола Тороманов (сценография), Андрада Кириак (костюми), Крис Йегер (осветление) и Флорин Фиеруй (хореография) [...] С неговия опит и талант, не може да се твърди, че Йон Карамитру просто "е случил на роля". Но мога лична да потвърдя, че в него се открива изключителната дарба да предлага на публиката не само истина, но и топлота, разбиране, а също и невероятно душевно спокойствие. Когато Йон Карамитру е на сцената, се чувстваш защитен. Той те повежда в правия път. Сякаш винаги си държал един теан код за сигурност в джоба. Или магическа пръчка. Чувстваш се вдъхновен. И силен." 

Омагьосан от театъра - PINo код | Режвана Нита, port.ro, 13.05.2014 

​

"Пъргав спектакъл, изпълнен с талант, жизнерадост, музика, движение... А колкото по-бързо и весело вървим през него, толкова по-дълбоко потъваме с размишление. Като започнем от Йон Карамитру - убедителен в ролята на Просперо (актьор с безспорни постижения, неизличим от съзнанието на публиката с неговите интерпретации на големите Шекспирови герои), който поддържа баланса между всички актьори на сцената, с които си пратнира, за да се постигне блясъка, за да се постигне спектакъла "Бурята" - с нюанс на добро забавление и обещание за длъголетие. Такъв спектакъл днес може да омае огромна публика!" 

На магичния остров се прилага Закона за въображението | Мария Сарбу, jurnalul.ro, 14.05.2014

​

"Във версията на Морфов, само Калибан и Просперо са Шекспирови герои. Останалите принадлежат към тайната рецепта на коктейла "Морфов", който опива, но не храни."

Коктейл "Морфов" | Кристина Модреану, сп. ArtAct

​

"Сценографът Никола Тороманов предлага сцена, в която се открива всичко и всичко е ведно: остров, бурно море, гора с лиани, плаващ кораб, място за подслон и т.н. В това пространство Морфов дава воля на въображението си, на вдъхновението си и в крайна сметка на чувството си за хумор. Йон Карамитру, този аристократ на нашата сцена, пресъздава един различен и проницателен Просперо, едновременно щедър и циничен, дълбоко човечен, но и безскрупулен. След представлението, човек отнася със себе си веселието на актьорско изпълнение от най-първа величина - Йон Карамитру, Михай Калин, Ищван Теглас, подкрепяни от отличния екип. Този спектакъл желае да ви въведе в състояние на по-добро съществуване. И успява." 

Шекспировата Буря и кубчето на Никита | Габриела Хурезан, Музи и оръжия, 05.06.2014

 

"По пътя от екстравагантност към философия, от текст към спектакъл, "Бурята" в постановка на Александър Морфов в ТНБ е поредното доказателство за безспорно удивителния Шекспиров шедьовър, от който всеки творец очаква отговори на фундаментални въпроси. "Класикът" Александър Морфов изненадва с новия си проект на сцената на Националния театър в Букурещ по Шекспировата пиеса "Бурята". Модерността в неговата театрална мисъл сега е скочила право в постмодернизма, в една линия с духа на времето, завладяно от стилистична смесица, от която все очакваме нещо ново да изскочи. Така неговият спектакъл - както на ниво идея, така и на ниво форма - представлява опит за синтез. Опит, на който се поддава почти всеки съвременен творец, опознал нашето съвремие; опит, който търси това съвремие в класическите произведения."

Просперо и елфи по дънки | Дойна Пап, Revista 22, 10.06.2014 

​

"Отличава се една "златна" триада: Миранда (Крина Семчиуч) със своята крехкост, сила и чар; Ариел (Июван Теглас) с физическата си пластика и фини психологически нюанси, превъплътен в очарователен "ефирен дух"; Калибан (Михай Калин) е удивително създание, което изненадва със смесица от гротеска и грация, завладяващ образ на уродливостта. Тайна и могъща сила извира от думите на Карамитру. Усеща се "чарът и сърцераздерателният унес на Шекспир". Церемониал-майстор и резонатор на спектакъла, актьорът успява да шокира публиката дори по време на аплауза, когато откъсва своя мустак. Пророчески жест за поколението на забрава и самопоглъщане, за Бурите, които предстоят." 

Просперо – Карамитру и поколението на апокалипсиса | Людмила Патланйоглу, Cotidianul, 31.06.2014

​

"Смела постъпка, бих казала, за всеки директор на театър по света е да включи в репертоара си метафоричната пиеса от Шекспир. Смела постъпка е за всеки актьор по света да пожелае роля, особено роля като тази на Просперо! Но ето - Йон Карамитру има тази смелост! И постига потресаващ успех!" 

Карамитру е в зенит | Силвия Керим, Formula As, no. 1123

​

"Александър Морфов притежава огромен талант в модерното пресъздаване на детайла, но не предлага новаторска версия на цялата пиеса с изключение на разбирането за героя на Просперо. Две актьорски превъплъщения се отличават. Крина Семчиуч създава модерната Миранда, способна да заяви мнението си в очите на авторитетния си баща без това да намали поетичния ѝ чар. Ищван Теглас, струва ми се, е най-добрият Ариел, когото някога съм гледал." 

Отчаянието на Просперо | Андриан Михалаке, сп. Teatrul azi , no. 7-8-9/ 2014