По всичко личи, че този дързък красавец е под влиянието на любовен елексир, който все още крие неразказаните си тайни. Но всички усещаме магнетичния чар на тази "епикурейска свиня", на самотния бунтовник, който се осмелява да живее и да обича по начина, по който иска. Този Дон Жуан раздава входните билети за свят, изпълнен с наслада, за кралството на страстта и греха, безстрашен пред лицето както на рай, така и на ада. Той е смел, умен, весел и остроумен. Той е въплъщение на всички тайни страсти и на всички явни пориви. Но кой е всъщност той - смелчага или демон - безумец някой или самият дявол? И къде минава границата между тоталната свобода и злоупотребата с търпението? Кой би могъл да каже... 

​

​

     „Дон Жуан" на Молиер е най-дълбокият, най-философският и най-чистият. Има много интерпретации след него (особено харесвам тази на Макс Фриш), но те са встрани от митологията, от сънищата, от проблема Дон Жуан. Пиесата ми е интересна не заради любовника, известния съблазнител, мечтата на всяка жена, авантюриста. Това е само прелюдия, украса, глазурата на много по-дълбоко съдържание. Тук става дума за човек, който няма зависимости – нито семейни, нито религиозни, нито социални, а през ХХI век такъв образ придобива друга болезненост. Лично мен Дон Жуан ме привлича с това, че обладава изцяло свободата. Въпросът тук е същият, с който се сблъскахме преди години: какво прави човек, когато е свободен? Когато осъзнава тоталната си свобода и разбира, че няма с кого да я сподели...

~ Александър Морфов