top of page
Александър Морфов >> произведения >> театрални спектакли >> Дон Жуан | АДТ "В. Комиссаржевская"
Александър Баргман, Владимир Богданов/ Денис Пянов, Евгения Игумнова/ Варвара Рапецкая, Александър Вонтов/ Александър Анисимов, Елена Андреева, Владимир Крилов/ Юрий Ершов, Иван Василиев, Георгий Королчук, Анатолий Горин, Елена Симонова, Маргарита Бичкова, Родион Приходко, Егор Бакулин, Олга Белявская, Александър Макин, Олга Арикова, Александър Сидорук
Жан-Батист Молиер
Александър Морфов
з. х. Александър Орлов
Ирина Чередникова
Александър Морфов
Артур Мкртчян
м. с. Владимир Иванов
Сергей Андрияшин
195 мин., с антракт
Дон Жуан
Академичен драматичен театър
"В. Комиссаржевская", Санкт Петербург, Русия
премиера 30 януари 2004, Голяма сцена
По
Режисьор
Сценография
Костюми
Музикални решения
Озвучителна система
Фехтовка
Художник на осветление
Продължителност
Участват:
По всичко личи, че този дързък красавец е под влиянието на любовен елексир, който все още крие неразказаните си тайни. Но всички усещаме магнетичния чар на тази "епикурейска свиня", на самотния бунтовник, който се осмелява да живее и да обича по начина, по който иска. Този Дон Жуан раздава входните билети за свят, изпълнен с наслада, за кралството на страстта и греха, безстрашен пред лицето както на рай, така и на ада. Той е смел, умен, весел и остроумен. Той е въплъщение на всички тайни страсти и на всички явни пориви. Но кой е всъщност той - смелчага или демон - безумец някой или самият дявол? И къде минава границата между тоталната свобода и злоупотребата с търпението? Кой би могъл да каже...
„Дон Жуан" на Молиер е най-дълбокият, най-философският и най-чистият. Има много интерпретации след него (особено харесвам тази на Макс Фриш), но те са встрани от митологията, от сънищата, от проблема Дон Жуан. Пиесата ми е интересна не заради любовника, известния съблазнител, мечтата на всяка жена, авантюриста. Това е само прелюдия, украса, глазурата на много по-дълбоко съдържание. Тук става дума за човек, който няма зависимости – нито семейни, нито религиозни, нито социални, а през ХХI век такъв образ придобива друга болезненост. Лично мен Дон Жуан ме привлича с това, че обладава изцяло свободата. Въпросът тук е същият, с който се сблъскахме преди години: какво прави човек, когато е свободен? Когато осъзнава тоталната си свобода и разбира, че няма с кого да я сподели...
~ Александър Морфов
А трябва ли мъжът да се посвети на първата девойка, която завладее сърцето му, да каже сбогом на света заради нея и да затвори завинаги очите си за всички други? Хубаво е, знаем, да се горееш с хилавата чест на верността, да се изгубиш в една едничка страст завинаги, и от ранна младост да станеш на слепец за всички красиви жени, които биха омаяли очите ти! Не, не; постоянството е за глупците. Всяка хубавица има правото да ме омае... А мен красотата ме омайва всеки път, щом я зърна, и лесно се поддавам на нежния тайфун, дошъл да ме отнесе... Другото настрана, любовта в началото притежава неописуем чар, но истинското удоволствие е в нейното разнообразие... Нищо не може да се мери с удоволствието от триумфа над съпротивата на красива девойка... Аз притежавам честолюбието на завоевател, който тича от победа към победа, и не може да принуди своята чест да усмири копнежа. Чувствам, че сърцето ми би могло да обича цялата земя. И също като Александър Македонски бих пожелал да съществуват и други светове, за да мога и над тях да разпростра любовните си завоевания.
~ Дон Жуан
НАГРАДИ, НОМИНАЦИИ и ТУРНЕТА:
Правителствен диплом на гр. Санкт Петербург, III-та степен връчен [на Александър Морфов] за "големия принос към развитието на културата и театралното изкуство в Санкт Петербург и спектакъла "Дон Жуан"
Годишна театрална награда "Златен суфит", 2004 - Александър Морфов, Най-добър режисьор
Годишна театрална награда "Златен суфит", 2004 - Александър Орлов, Най-добра сценография
Годишна театрална награда "Златен суфит", 2004 - Ирина Чередникова, Най-добра костюмография
Годишна театрална награда "Златен суфит", 2004 - Най-добър спектакъл на голяма сцена
Годишна театрална награда "Златен суфит", 2004 - Александър Баргман, Владимир Богданов, Най-добър актьорски дует
Номинация за годишна театрална награда "Златна муза", 2005 - Александър Морфов, Най-добър режисьор
Номинация за годишна театрална награда "Златна муза", 2005 - Най-добър спектакъл на голяма сцена
Номинация за годишна театрална награда "Златна муза", 2005 - Александър Орлов, Най-добра сценография
Номинация за годишна театрална награда "Златна муза", 2005 - Александър Баргман, Водеща мъжка роля
Международен театрален фестивал "Сезон Станиславский" - Москва, 2004: номинация за Най-добър спектакъл на голяма сцена
Международен фестивал "Площад на изкуствата" - Москва, 2005
Международен театрален фестивал "Адана" - Турция, 2005
"Театрален сезон Санкт Петербург" - Прага, 2007
Турнета в Латвия (Рига, 2007), Израел (2010) и Италия (Милано, 2011)
Международен фестивал на съвременните сценични изкуства "Ex Ponto" - Словения, септември 2012
ОТЗИВИ:
"Българският режисьор успешно обрисува как щастието и лекомисленото прелъстяване постепенно превръщат Дон Жуан в роб на самия себе си. Този мъж би могъл и да се спаси, ако откаже тези дарове, но се проваля и това му носи още повече кръвопролитие и саможертва. Режисьорът не застава на изричната позиция, че героят заслужава вечни мъки, а по-скоро ни подсказва, че дълговете към живота е по-добре да се платят навреме, защото после се плащат с лихви."
Коммерсант, февруари 2004
"Тази деликатна класическа пиеса е поставена от Морфов по-скоро в духа на ренесансовата комедия, малко груба, малко условна, с дискретно обръщане към нейния трагичен аспект. Смесицата от Шекспировия уличен език и ужасяващия реализъм звучат дори по-присъщи на нашето съвремие, отколкото на аристократизма на Пале Роял от XVII-и век. Езикът на визуалния образ надделява над този на думите. Картина след картина се раждат от мрачното празно дървено пространство на "нищото": маскарадни игри, надгробния паметник на Господаря с няколко тела-скулптури, покрити с бели чаршафи, морски бряг с дружелюбни малки рибки."
Независимая газета, февруари 2004, Москва
"Режисьорът Александър Морфов е винаги различен - вкъщи, в София е един, а в Москва - друг, на сцената на "Комиссаржевская" - трети. Сред тази Морфова триада намирам, че най-близък ми е Морфов от Санкт Петербург. За какво е "Дон Жуан"? За заблуждаващото вярване единствено в собствената си сила и за дори още по-заблъждаващото вярване единствено в Бог и въс вселенската справедливост и любов."
Московский комсомолец в Питере, феруари 2004
"Този красив и очарователен спектакъл, изигран като че ли на един дъх от трупата на театър "Комиссаржевская", е толкова смешен, колкото и мрачен и дори трагичен. С изключение на "Вуйчо Ваньо" в Додина, не помня друг спектакъл на Петербургска сцена в последните години, който да е толкова завладяващо красив в своето могъщество. Да се работи на голмяа сцена е самостоятелна форма на изкуство, която е почти забравена от нашите режисьори. Българският режисьор Александър Морфов изцяло е усвоил това майсторство. Нещо повече, той носи и още една рядка дарба - тази на комедията."
Театрален Петербург, март 2004
"Пред нас е спектакъл, изпълнен с живителност, красота и сила. В работата на Александър Морфов има дори известно величие. Той обича огромните декори и внушителните форми на скулптурата. Величествено тържество на живота и на театъра се случва на сцената. Доста младата трупа на театър "Комиссаржевская" е освен това, оказва се, и много талантлива. Жаждата да обичаш всички, жаждата за задоволство, за любовна радост, за бягство от всички конфликти, схватки и дуели - това е актьорската игра на Дон Жуан. Като човек, който не е натоварен с фалшивото чувство на кралска чест, той дава своя отговор на болезнения въпрос на всички времена: как трябва да живеем?"
Театрален Петербург, април 2004
"Появата на "Дон Жуан" не е случайна - нито за режисьора, нито за театъра. За Морфов всеки спектакъл е разговор с живота и обобщение на изводите. "Дон Жуан" е житейска философия. Жените винаги намират за привлекателни онези мъже, които знаят повече от тях. А Морфов е такъв."
Театральная жизнь, 2004, Moscow
Други:
"Дон Жуан" | Л. Шитенбург, Деловой Петербург, 13.02.2014
Израел: Глътка свеж въздух | Елена Добрякова, Невское время, 24.11.2010
Театрални трупи от Петербург пристигат в Израел | А. Горелик, Комсомолская правда, 01.12.2010
Милано вдъхва малко руски тютюн | Андрей Пронин, fontanka.ru, 19.10.2011
Милано аплодира Санкт Петербург | Екатерина Павлюченко, Санкт-Петербургские ведомости, 20.10.2011
Санкт-Петербургския театър става модерен театър | Екатерина Омецинская, Санкт-Петербургские ведомости, 20.10.2011
Брависимо, Петербург! Най-добрите спектакли в северната столица бяха представени в Милано | Е. Омецинская, Аргумент Недели, 03.11.2011
Руски октомври в Милано | Олга Новикова, ПРО-Сцениум, 01-30.11.2011
bottom of page