ОТЗИВИ: 

 

"Има начин митовете на нацията да бъдат извадени от архива на скуката и изтупани от фалшивия патос, има начин да се четат днес Вазов и Ботев. На сцената сред браилските потайности, излезли сякаш от приказките, буйни емигранти танцуват рап и пишат по стените двете свещени думи, между които е разпънат животът им – свобода или смърт. Спектакълът на Морфов е като красивите играчки – дори и да ги разглобиш, едва ли ще разбереш тайната им. Зрелищен, калейдоскопичен, смешен и тъжен разказ за патриотите изгнаници – бедняци и пияници, за които смъртта в името на идеята осмисля мизерното битие. В техните усти думите Отечество, Родина, Смърт, Свобода звучат автентично."

сп. Паралели

 

"Неслучайно за първи път от сякаш един век насам голямата зала на националния ни театър се оглася от възторжени викове „Да живее България!". При това без да прилича на митинг." 

в. Сега

 

"Не очаквах спектакълът на Александър Морфов да отвее с такава сила моя скептицизъм, да разбие на пух и прах дълго наслоявани клишета, да изпълни с нов смисъл вече амортизирани понятия като свобода, родина, патриотизъм, себеотричане, даже да ме развълнува и да вдигне накрак цялата зала, чак до учениците на втори балкон. Въпросът защо си струва да се говори за всичко това е получил ясен, желязно аргументиран и в същото време много емоционален, лично мотивиран отговор. Морфов върна на сцената на Народния театър усещането, че всичко около теб е движение, емоция, вихър. Ако има нещо безспорно при него, то това е усетът му как да създаде илюзията за истинност и да вдъхне душа на театралния механизъм."

в. Капитал

 

"Един спектакъл със зрелищността на холивудска продукция, образността на филм на Фелини и Кустурица и екстатичността на т.нар. български дух, раздиран от вътрешното противоречие между окаяността на битието си и представата за една лелеяна България, в която мечтае да открие своето „родно", да се успокои в него и да намери щастието си. „Хъшовете" на Александър Морфов нямат функцията на „носталгично призоваване на миналото, видяно в трагико-героична светлина като известна социална критика", а се вглеждат в настоящето през натрупаните опит и памет от миналото... Образите на хъшовете са изградени в характерния за режисурата на Александър Морфов игрови стил, в който непрестанно се преминава от високото към ниското, от една крайност към друга. Както в предишните му постановки, така и тук, този стил се оказва особено адекватен на резистентността към монументални и еднозначни категории на съвременното съзнание." 

Литературен вестник

 

"Александър Морфов сякаш е призван да бъде панацея за българското общество. Преди време, когато малцина се интересуваха от театър, именно неговите спектакли върнаха публиката в салоните и куража на актьорите. Сега режисьорът без да иска се явява спасител на Вазовото творчество. Премиерата на спектакъла надмина всички очаквания. Той е посветил този спектакъл на съвременните български младежи, които живеят на различни места по света и нощем плачат и въздишат по България. Спектакълът демонстрира цялата магия на изкуството театър."

в. Монитор

​

"Постановката беше просто прекрасна – брилянтна, зрелищна и толкова вълнуваща, че се просълзих неведнъж, въпреки ограничените ми познания по езика. Бях чела „Немили-недраги" преди и съм наистина впечатлена от версията на Морфов. Актьорската игра беше първокласна – бях прикована от всички актьори. И режисурата беше превъзходна. Както ми се струва, Морфов е режисьор, изразяващ се чрез актьорите и аз бързо опознах всички герои и започнах да се вълнувам от съдбата на всеки. Затова искам да благодаря на Александър Морфов, че направи от запознанството ми с театъра тук толкова мощно и незабравимо преживяване." 

Елизабет Франк – драматург, писател, носител на награда „Пулицър" 

​

"Tази постановка на Александър Морфов довежда по сетивен път зрителя до същностната си тема – да помислим за себе си като за общност, да се огледаме откъде идваме, кои бяха преди нас и какви сме ние днес, накъде отиваме – като цяло, а не един по един. Дълбоко почувстваната и пренесена чрез спектакъла тъга уцелва едно от най-болните места на нашия съвременен живот."

Анна Топалджикова, сп. Homo Ludens

​

"Българите вече са в Европа. Това си личи и по постановката на собствената си национална класика."

Театральные дневники (Русия)

​

​

​

​

​

​