Милен Петров, Денислав Гоев (тромпет), Красимир Ванков (кларинет), Любен Младенов (валдхорна), Дянко Дянков (цугтромбон), Иво Кусев (перкусии)  

Михаил Петров, Мария Каварджикова, Карла Рахал, Кръстю Лафазанов, Николай Костадинов, Валентин Танев, Ана Пападопулу, Рени Врангова, Албена Колева, Марин Янев, Стоян Алексиев, Руси Чанев, Валентин Ганев, Наум Шопов, Христо Чешмеджиев, Теодор Елмазов, Пламен Пеев 

Александър Морфов

Вячеслав Парапанов 

Елена Иванова 

Кирил Дончев  

На дъното  

Народен театър "Иван Вазов", София, България  

премиера 7 ноември 1997, Голяма сцена 

*авторски режисьорски колаж по пиесата на

Максим Горки, миниатюрите на Даниил Хармс,

коани от дзен будизма и други импровизации 

​

Преводач и режисьор  

Сценография 

Костюми 

Музика 

Оркестър: 

​

Участват: 

     Според мен "На дъното" представлява сбогуване с романтичната представа за нашия свят. Едно много интимно сбогуване със средствата на романтизма. Защото романтичното сбогуване също само по себе си е романтичен акт. И отново сме заседнали на дъното. Вероятно в един момент сме били просто заблудени, че не сме на дъното, докато водата край нас винаги е била много мътна. 

     Понякога си мисля, че е форма на извращение - да наблюдаваш страданието и да се наслаждаваш на този образ. Да създаден театър, изпълнен с веселие, от страданието е форма на мазохизъм. Вулгарността е на мода и да си вулгарен далеч не е трудно. 

     Да си беден, но възвишен, носи особен вид гордост. 

     Трудно е да помолиш приятелите си да те вържат за мачтата, както е направил Одисей, за да победиш предизвикателството да пропътуваш пътя към себе си, устоявайки на всички изкушения. Далеч по-лесно е да затвориш очи, да запушиш уши и просто да гребеш, безкрайно. Да гребеш, посветен на друго изкушение - посредствеността. Това се среща по-често у слабия човек, но е много по-човешко по своята природа. Това прави героите от "На дъното" толкова привлекателни. Те кротко остават в ямата на своя живот и го живеят безгрижно. 

     Конфликтът в този текст се открива между това да се оставиш на съдбата си, вярвайки, че нищо не зависи от теб, и да избереш да се бориш, целенасочено, да правиш осъзнати избори в живота си. И двете са еднаво вярни и еднакво грешни. Няма общовалидни правила. Светът е пъстър и трябва да си глупак, ако искаш да подчиниш всички и всичко на едно правило. Силният ум оформя себе си, но пътят на силните не е пътят на слабите. 

     Съзнателно или не, героите от "На дъното"се наслаждават на свободата си. Те не зависят от нищо - нито от хора, нито от вещи. Беднякът е най-изтънченият философ. Това е илюзията, че доброто блюдо е храна за ума. А какво най-много желае човек, когато преяде? - Да спи. 

     И се питаме кое е по-ценно: да си пътник на луксозен трансатлантически кораб или да пускаш малки лодки от борова кора по течението на местната река? В първия случай съществуването ти е подчинено на обстоятелствата, а във втория ти си творецът. Вероятно измежду онези пътници на луксозния кораб има един, който тайно мечтае да пуска малки лодки от борова кора по някоя река, а измежду тези, които правят това, има такива, които тайно мечтаят да са пътници на луксозния кораб. Те обаче нямат представа, че веднъж прекрачили върху широката бяла палуба, отново ще започнат да мечтаят за малките борови кори, които са държали в ръце. Така кръгът се затваря. 

     Героите в "На дъното" не се интересуват от екзистенциални въпроси. Те дори не искат да чуят за тях. Те живят, безгрижно. И когато умрат, се раждат образи на Кафка. Дали тази дума - човек - звучи гордо е въпрос на лично мнение. 

     В крайна сметка смешното е, че докато научаваме все повече за себе си, страданието става по-голямо. 

~ Александър Морфов 

Беше ми студено 
и самотен бях.
Печката запалих,
с нея излетях.
Лъжа,лъжа,
нямам печка,
просто излетях...

~ Людмил Станев 

​

​

"Постепенно започвам да вплитам поезия в четириетажния драматургичен чорап, но не чрез средствата на поезията. Не казвайте на журналистите... Мисля, че в една от сцените успях - защото слънцето е главният герой в нея. Кога ще съм готов? Един Бог знае!" 

~ Максим Горки 

Част I                                                                                                                                Част II 

НАГРАДИ: 

​

Годишна театрална награда "Аскеер" 1998 - Александър Морфов, Най-добър режисьор 

Годишна театрална награда "Аскеер" 1998 - Най-добър спектакъл 

Годишна театрална награда "Аскеер" 1998 - Вячеслав Парапанов, Най-добър сценограф 

Годишна театрална награда "Аскеер" 1998 - Кирил Дончев, Най-добра музика 

Годишна театрална награда "Икар", връчвана от Съюза на артистите в България 1998 - Александър Морфов, Най-добър режисьор 

Годишна театрална награда "Икар", връчвана от Съюза на артистите в България 1998 - Мария Каварджикова, Водеща женска роля 

Театрални празници в Благоевград 1998 - Александър Морфов, Най-добър режисьор, 1-ва награда 

Театрални празници в Благоевград 1998 - Вячеслав Парапанов, Най-добър сценограф, 1-ва награда 

Театрални празници в Благоевград 1998 - Мария Каварджикова, Водеща женска роля, 1-ва награда 

Театрални празници в Благоевград 1998 - Валентин Танев, Водеща мъжка роля, 2-ра награда 

​

ОТЗИВИ: 

"Театралният пейзаж е реалистично жесток. Както във всяка постановка на Морфов, музикалното и визуално оформление са на най-високо ниво. Сценография и музика са съвършено прецизни, а интригуващите включвания от Разказвача създават приказна атмосфера. На сцената цари невиждано съвършенство, почти кинематографично, което на моменти оставя зрителя без думи. [...] Този спектакъл е доказателство, че българският театър може да е на европейско ниво. Международна продукция, която преодолява всякакви езикови бариери" 

~ "На дъното" - магия на сцената | К. Пейчев, Литературен вестник, 18.11.1997 

​

"Морфовият спектакъл "На дъното" е замесен с типичната балканска клоунада, като не просто носи наслада с очарователните гегове, но и запазва изключителното качество да разказва приказки за апокалипсиса без да спира движението, танците и шумните псувни. Зад тази гъста, дивашка и деликатно изтъкана театрална грубост, прозира блясъкът на Морфов за истинска театрална поезия." 

~ "На дъното" от Горки посещава NET | П. Сигалов, в. Коммерсант (Москва), публикувано в Литературен вестник, 20.01.1999 

"Морфов е създал изключителен спектакъл. Той ползва чувството за хумор като най-силното оръжие срещу гибелта на човешкото съществуване. Стилът на Морфов може да се сравни с грубия фарс на Чарли Чаплин или Лаурел и Харди. В действителност този стил е популярен в съвременния български театър, а обещаващият млад главен режисьор на Националния театър се счита за един от най-интересните театрални майстори в Източна Европа." 

~ Критици сравняват Морфов с Чаплин (съкратена версия) | А. Атанасова, в. Стандарт, 10.10.2000 

​

"Докато привидно депоетизира Горки чрез дива пародия на всичко, което намира за присъщо на драматичния подход на драматурга; докато въвежда на сцена ореола (в началото гирлянд, а по-късно - трънен венец), който Горки е получил заради социално реалистичните си пристрастия, Морфов смело ни довежда до повратна точка, като изгражда една игра на богато въображение, която ще ни отведе - обратно на очакванията ни - отново при Горки, но неговият смисъл и идеология вече се клатят. [...] Може да се каже само едно - спектакълът се оказа високо майсторство." 

~ Въздигане от дъното | в. Глас Явности, Сърбия 

​

​

Други: 

Морфов: Всеки човек е поема, която все още не е написана | Интервю от М. Митева, в. Демокрация, 5.11.1997 

Брас-бенд на живо в "На дъното" | И. Вагалинска, в. Новинар, 7.11.1997 

"На дъното" - територия на свобода | в. Сега, 10.11.1997 

"На дъното" - между живия ад и свободата | в. Демокрация, 10.11.1997 

Антидепресанти за червенокоси, или спомен от уроците по руски език | М. Касимова, в. Сега, 13-19.11.1997

Александър Морфов, трудност и страдание | Л. Цветков, сп. Театър, януари 1998  

Александър Морфов триумфира в Белград с "На дъното" | в. Стандарт, 20.09.1999 

"На дъното" блести на театрален фестивал в Белград | в. За жената, 19.10.1999

50-то представление на "На дъното" | в. Стандарт, 28.01.2000 

Парадокси при преодоляване на страданието | Ц. Добрев, в. Български писател, 15.02.2000

"На дъното" с турне в Скопие | БТА, 29.05.2001

​