Благодаря на Фондация „Аскеер“! Много съм благодарен, защото в тези трудни за мен дни това някак си ще ме ободри, поне най-малкото. Между другото това е моят пети „Аскеер“, а останалите четири са в Народния театър. Там някъде се спотайва онази партийно-номенклатурна, нищожна личност, която е директор на театъра в момента. Но да не го превръщаме в политически разговор. А и няма смисъл, като гледам на първи ред колко човека ще бъдат разсечени словестно. Ще ми отнеме много време. Искам да благодаря, разбира се, на артистите от Плевенския театър, особено да благодаря на Деян Донков и на Милена Ерменкова, които изиграха главните роли, да благодаря и на моите близки хора: Рени Врангова, Албена Колева и Валери Йорданов, които ме подкрепяха в тези тежки дни, в борбата с номенклатурата и с ужасните неща, които се случват в нашата държава. Но тъй като всичко онова, което говоря, навява мрачни тонове, само ще припомня един стар виц. Един човек ходел по улицата и хвърлял позиви. Един ги разгледал, спрял го и казал: „Абе, човек, тук нищо не пише.“ Онзи отговорил: „Какво да пише – то всичко е ясно!“ Така че всичко е ясно, няма какво да ви обяснявам. Благодаря много! Да е честит нашият празник! Да е жив и здрав Георги Господинов!

                                                  Да живее България!