„Боиле, въпреки всички твои аргументи, не смятам за справедливо Народният театър да е с еднакъв коефициент с останалите и даже провинциалните театри!!! НЕ Е ПРАВИЛНО! Готов съм веднага да си тръгна, ако мислите, че включвам себе си в това изискване. Става въпрос за най-важния и представителен театър и културен институт на нещастната ни Родина!" 

       „Няма да приема тази уравниловка с провинциалните театри! Ако приемете това решение за еднакъв коефициент, ще напусна веднага. Не че ще е голяма загуба... Парадоксът е, че ако го приемете ще ме освободите от нечовешки за мен мъки, но ме боли за театъра и за това настоявам!!!" 

 

       На следващата сутрин Морфов подава оставката си в знак на несъгласие с унизителния акт по лишаването на държавата от символния ѝ Народен театър, като изказва виждането, че целта на този акт е да премахне културата като основополагаща ценност в дневния ред на социалното развитие. Театърът се управлява от финансовия директор Милица Трайкова. Обявена е процедура по избор на нов директор със срок на подаване на документи до 8ми октомври. Само двама кандидати са се явили за поста, като нито един от тях не отговаря на критериите за професионален опит или образователна квалификация за заемане на поста. 

       Морфов не е свалил спектаклите си от репертоара и активно подкрепя нова промяна, която ще реинституционализира Народния театър като водещ и най-значим в държавата. 

       Няколко дни след оставката му Министерство на културата публикува кратко съобщение, че "статутът" на Народния театър не е отнет без да се прави съдържателна разлика между понятията за "статус" и "статут". Съобщението също така не дава обяснение защо новото Постановление на МС не прилага закона през гарантиране на по-висок бюджет за културния институт с национално значение. Финансовите регулации остават непроменени, а Народният театър към момента е приравнен на останалите драматични театри със значително по-лека инфраструктура, по-малък брой служители и до десет пъти по-малко репертоарни заглавия.