За режисьорското решение няма значение къде и кога се развива действието - дали в епохата на Ренесанса или днес... И тогава, и сега природата на хората си е все същата. 

  Актьорите изпълват цялото пространство:  те са на  сцената, на  авансцена, под  сцената, а на финала отлитат нагоре към купола на театъра. За всяка сцена е избрано решение, което пренася ренесансовата атмосфера в днешния ден без напрежение и насилие над текста. В спектакъла пиршеството на тяло и дух е лишено от съдържание в нашето съвремие, а ценностите от миналото изглеждат като евтина имитация. 

     В някои от сцените доминира хуморът, но в голяма част пътят от смях към дълбока трагедия е кратък и клоунадата ѝ отстъпва място. 

     В една от интермедиите се разиграва въображаема сватба между младеж и неговата девойка - сцената е смешна, лека, поетична и едновременно фарсова. В нея се случва всичко, което би могло да се случи между двама влюбени, разкрито като импровизация и игра, чиито правила се сменят постоянно. 

     Хуморът е най-неочакваното качество на спектакъла - хумор, който става все по-черен, докато на финала не доведе до трагична развръзка. 

     Една от сцените представлява жанрова картина: сватба в костюми от епохата на Медичите, която бързо е провалена от агресията на новите технологии. Кръв заструява от ръката на девойката, която току-що е минала под венчилото. Краят ѝ наближава. Само миг преди това тя става част от ням филм. Нямото кино - това е реалността, която не е позволена на девойката в този живот. Нямото кино в спектакъла е синоним на мечтата, любовта, съня, блаженството, то ги прави възможни дори по време на чума.                                                                                                                                 

~ "Кратките пътища на любовта по време на чума", БКИ - Москва