От края на миналия месец Александър Морфов е в Рига, Латвия, където репетира третия си спектакъл на сцената на театър "Даилес". Морфов работи по оригиналната си версия на пиесата "Festen" ["Тържеството"] от Томас Винтерберг и Могенс Руков. Драматургичният текст, от своя страна, е сценична адаптация на едноименния филм на сценариста Бо Хансен. В спектакъла участват звездите на "Даилес" Артур Скрастин, Резия Калнина, Гирт Кестерис и други от трупата на театъра. 

     "Festen" е деликатно изтъкана метафора за компромиса, на който някои са готови, за да съхранят връзка, статус и лукс, а за нещастие, дори смисъл за живот. В преследване на почтеност и справедливост един син вдига тост за годишнината на заможния си баща и изрича разтърсваща семейна тайна, която вероятно е ключът към самоубийството на сестра му. Всички гости на изисканото тържество стават безмълвни свидетели, а реакциите им са пропити с лицемерно прикриване на горчивия отказ да приемат истината; нежелание да я приемат за истина, тъй като тази версия на истината не обслужва материалния им интерес.

     Поведението на младия мъж е обект на укор от страна на майката, която настоява за извинение. И получава такова, при това солено. Във втората си реч вместо да оттегли твърденията си, синът ги потвърждава и внася още повече смут, като разкрива не само порока на баща си, но и мълчаливото съгласие на майката, която е знаела отдавна, но се е криела зад илюзията за съвършеното семейство.

     Струва ли си да пазиш неизречени тайни, които водят собствените ти деца към живот в отчаяние или дори към гроба? Изгубиха ли моралните ценности своята стойност, изтъргувани за пари и власт - крехка глазура на разлагаща се реалност? Основополагащи ценности, при това. Претенцията за престиж изглежда е заличила всичко човешко у един мъж, неговата съпруга и техните гости, които отдават повече значимост на заблуждаваща представа за живот в блясък, отколкото на всеки порив на морала. Къде ще ни отведе това - до справедлива отплата или до наказание за вестоносеца? 

     "Festen" е деликатно изтъкана метафора за съвременното "общество на затворените очи", което изхвърля неудобните истини на върха на вулкан пред изригване в тих ужас и с наивна заблуда, че и тази капка е предпоследна; такова, което се крие зад илюзията за съвършеното общество.

​

     Дати на премиера: 20, 21 и 22 септември, Голяма сцена, с антракт, билети тук.