"Дон Жуан" на Молиер е най-дълбокият, най-философският и най-чистият. Има много интерпретации след него (особено харесвам тази на Макс Фриш), но те са встрани от митологията, от сънищата, от проблема Дон Жуан. Пиесата ми е интересна не заради любовника, известния съблазнител, мечтата на всяка жена, авантюриста. Това е само прелюдия, украса, глазурата на много по-дълбоко съдържание. Тук става дума за човек, който няма зависимости – нито семейни, нито религиозни, нито социални, а през ХХI век такъв образ придобива друга болезненост. Лично мен Дон Жуан ме привлича с това, че обладава изцяло свободата. Въпросът тук е същият, с който се сблъскахме преди години: какво прави човек, когато е свободен? Когато осъзнава тоталната си свобода и разбира, че няма с кого да я сподели...

Александър Морфов