В „Ничия земя" исках да смеся дивите, красиви цветове на природата със сивотата на войната. Търсех контраста. Когато пуснаха първите бомби над Сараево, бях принуден да гледам пролетта и лятото, осеяни с черни дупки. Все едно да наложиш черно-бяла фотография върху картина на Ван Гог – нищо общо. 

~ Данис Танович, сценарист и режисьор на филма

     Още като студент Танович става свидетел на тези ужасяващи гледки. След дипломирането си решава, че темата на дебютната му работа ще е продължаващият проблем на войната, която се случва до нас с цялата си жестокост и високомерна незаинтересованост към човека. Неговата "Ничия земя" (2001) е сред най-награждаваните филми с 42 национални и международни отличия, сред които: Кан (2001) Най-добър сценарий, Награда на академията за Най-добър чуждоезичен филм, Златен глобус за Най-добър чуждестранен филм и награда Цезар за Най-добър дебют. В своя разказ Танович не заема страна в Балканския конфликт.

Инерция на унищожението 

     В сценария "Ничия земя" на Данис Танович става въпрос за война, разразила се през деветдесетте години на двайсети век в границите на бивша Югославия. Причината е подобна на всички причини за война – агресивно отстояване и налагане на своеобразна културна идентичност (в това число и религиозна принадлежност), която се смесва с териториални, политически и икономически претенции. Интересното в случая е, че враждуващите страни – босненци и босненски сърби – са много близки във всякакъв смисъл. Оттук и впечатлението, че непримиримите различия помежду им са несъществени, а конфликтът – несъстоятелен. Да, той прилича на много такива, но сякаш се случва в тяхното ехо, без да има реален собствен причинител. Героите воюват, като дори не могат точно да определят защо и как е започнало всичко – питат се и не стигат до отговор. Но убиват... Ако този текст все пак успява да добави нещо, малко по-различно към вече известното в обстойно разработената военна тема, то се състои в появата на инерцията – безкрайната инерция на унищожението. 

~ Стоян Радев