Александър Морфов >> произведения >> театрални спектакли >> Ничия земя | НТ "Й. Л. Караджале" - Букурещ
Ничия земя
Национален театър "Й. Л. Караджале"
Букурещ, Румъния
премиера 12, 13, 16 и 17 ноември 2016, Камерна сцена
По
Автор на сценичната
адаптация и режисьор
Сценография
Костюми
Художник на осветлението
Сценичен бой
Музика
Видео
Технически директор
Фотограф
Участват:
сценария на Данис Танович за едноименния филм, носител на Оскар за чуждоезичен филм (2001)
Александър Морфов
Никола Тороманов
Андрада Кириак
Крис Йегер
Атила Немес
Александър Морфов
Андрей Флореа
Силвиу Неголете
Флорин Джиока
Михай Калин, Рикард Бовноцки, Киприан Никула, Марчело Кобзариу, Рареш Флорин Стоица, Айлин Кадър, Александра Салчеану, Андрей Финчи, Михай Мунтенита, Фулвиа Фолосеа, Едуард Адам, Витали Бихир, Георги Пищереану, Йонут Тоадер, Мадалин Мандин, Йонут Николае, Адриан Братан, Владимир Албу, Денис Хангану, Ницу Думитру, Адриан Поп, Аурел Унгуреану, Силвиу Неголете
В „Ничия земя" исках да смеся дивите, красиви цветове на природата със сивотата на войната. Търсех контраста. Когато пуснаха първите бомби над Сараево, бях принуден да гледам пролетта и лятото, осеяни с черни дупки. Все едно да наложиш черно-бяла фотография върху картина на Ван Гог – нищо общо.
~ Данис Танович, сценарист и режисьор на филма
Още като студент Танович става свидетел на тези ужасяващи гледки. След дипломирането си решава, че темата на дебютната му работа ще е продължаващият проблем на войната, която се случва до нас с цялата си жестокост и високомерна незаинтересованост към човека. Неговата "Ничия земя" (2001) е сред най-награждаваните филми с 42 национални и международни отличия, сред които: Кан (2001) Най-добър сценарий, Награда на академията за Най-добър чуждоезичен филм, Златен глобус за Най-добър чуждестранен филм и награда Цезар за Най-добър дебют. В своя разказ Танович не заема страна в Балканския конфликт.
До скоро босненци и сърби са споделяли обща трапеза и като сплотено семейство са минавали през веселие и през тъга заедно, празнували са празниците си. Днес те са врагове, въвлечени в яростен и кървав етнически конфликт.
Босненски и сръбски войник са изпълнени с омраза един към друг. Говорят един и същи език, познават едни и същи хора, гледат едни и същи мачове, едни и същи филми. Трети войник е в капана на отскачаща мина и при най-малкото му движение мината ще се взриви и ще убие всички. Намират се на ничия земя. Трябва им помощ, но никой от воюващите лагери не смее да навлезе в територията, защото се страхува от клопка. Враговете са принудени да се обърнат към Обединените нации и служител на ОН се съгласява да помогне, като нарушава директна заповед за ненамеса, и осигурява сапьор. Един живот виси на тънката нишка на човеколюбието.
ОН пристигат с журналист от CNN и локалната криза се разгръща до невъобразим, абсурден мащаб. Мината не може да бъде обезвредена. Трима мъже, един от които обречен, остават напълно сами. Продължават ли да са врагове?
Сатира срещу войната. Нашите общества се управляват от световни корпорации и обслужващи медии в преследване на сензация и рейтинг. Абсурдната война между Босна и Сърбия е представена безпристрастно, спектакълът е пропит от черен хумор и много тъга. Врагът си ти, само името е различно. Метафората на войната разкрива човешката природа - горделива и разрушителна.
Успешна ли беше PR акцията за ОН?
"Прав си - какъв е смисълът да се запознаваме, като от утре пак ще се гърмим!"
Босна е минно поле. И Косово е минно поле. И Ирак, и Сирия, и Афганистан, и дори Трансилвания би могла да бъде. Хората са обзети от безразличие, загубили са способността си на емпатия, на състрадание. Станали сме глупави, дори зли в невежеството си, потънали в някаква животинска ненавист. Политиците разиграват цинично и прецизно отмъщение - подплътено с власт, но лишено от човечност.
~ Михай Калин, актьор
"И на кого, по дяволите, въобще му дойде гениалната идея, че тази прекрасна страна трябва да се затрие! Навремето тук живеехме заедно, седяхме на една маса и празнувахме Рамадан и Коледа, православния и католическия Великден!"
~ Чики (в изпълнение на Рикард Бовноцки)
ОТЗИВИ:
"В "Ничия земя" Александър Морфов е вплел цялата световна ненавист под формата на всепоглъщаща обич. Мигновено и неусетно се заражда силна връзка - тази между омразата към оковите и обичта към свободата. Свободни думи, свободни движения. Неспособността ни да уловим витаещата надежда е сякаш естествена - светът е метафора на войната и войната е метафора на света."
Омраза за обич | Драгош Н. Саву, Dilema Veche, 14.11.2016
"Театърът е живо същество, случва се тук и сега, предава емоцията за части от секундата. Няма монтаж, няма наслагване на звук или разместване на кадри. Театърът е безскрупулен и циничен. Може да се каже: „На театър като на война”.
Александър Морфов е една от най-добрите идеи на Йон Карамитру. Поканата към този режисьор – задълбочен, завладяващ, интригуващ и харизматичен – да работи на сцената на Националния театър [на Румъния] внася в репертоара още повече пъстрота, енергия и динамика. В екип с Никола Тороманов, който е създал невероятна сценография, и Крис Йегер – автор на художественото осветление, „Ничия земя” е театрален спектакъл, в който черният хумор и напрежението са хармонично вплетени, трагичните акценти вървят ръка за ръка с иронията. „Ничия земя” си тръгва от театъра с теб, завесата просто не пада. Отидете и вижте вероятно най-смелия и предизвикателен спектакъл, който може да се види в града!"
Cu mine pe mine călcând | Режвана Нита, port.ro, 18.11.2016
"... богатият и многопластов декор, à la “Властелинът на пръстените”, играе заедно с актьорите и помага на всеки да открие своя сюжет. Въображението на режисьора се разгръща с ловкост, насред кръв и кал, и ни представя гневните лица на актьорите, а игривото осветление създава поглъщаща атмосфера с психологически валенции (художник на осветлението Крис Йегер).
Оправдания за ненавист - като в прочутото "Разделяй и владей!" - пронизват пиесата и театралната парадигма на символите неусетно повежда зрителя към пропадане във философска бездна. Добре подбраният актьорски състав е вплетен в пъстър гоблен от действащи лица, които вървят по тънката линия между справедливост и мъст, честност и манипулация.
Емоционалната температура в целия спектакъл "Ничия земя" се поддържа от музикалните акценти - драматични или иронични, докато осветлението допринася за пъстрата картина. С отличния си избор на актьори режисьорът изгражда специална връзка между сцена и салон, между автори и зрители."
Братя под Deus ex Machina | Мадалина Думитраке, webcultura.ro, 21.11.2016
"Ничия земя" най-после маркира събитие в есенния сезон. Актуалната тема, адаптация на филм, неочаквано получава сценичен живот в ръцете на специален екип - режисьор, сценограф и актьори създават впечатляващ и запомнящ се спектакъл. Изпълнена с емоция и предизвикателство, постановката изненадва с начина, по който преражда една продължаваща трагедия в горчива комедия."
"Екранът" на един изключителен спектакъл | Илеана Лукачи [зрител], личен лбог, 21.11.2016
