Полет над кукувиче гнездо

Народен театър "Иван Вазов", София, България премиера 2 декември 2010, Голяма сцена

 

По

Превод

Режисьор 

Сценография

и костюми 

Хореограф

Фотограф

Плакат 

Продължителност

Участват: 

Деян Донков, Иван Бърнев, Рени Врангова, Стоян Алексиев, Емил И. Марков, Пламен Пеев, Руси Чанев, Стефан Къшев, Йордан Петков, Валентин Ганев/ Теодор Елмазов, Вяра Табакова, Иван Юруков, Виктор Танев, Любомир Петкашев, Илияна Коджабашева, Леарт Докле и др. 

Едноименния роман на Кен Киси 

Мариана Неделчева 

Александър Морфов 

​

Елена Иванова

Мила Искренова 

Добрин Кашавелов   

Лиана Димитрова  

220 мин., с антракт 

     Кен Киси написва  „Полет над кукувиче гнездо", докато работи като нощен пазач в психиатрична клиника за ветерани под въздействието на LSD, тъй като по-рано е участвал в доброволни тестове на новата дрога, финансирани от правителството. Не след дълго заедно със своите приятели Нийл Касиди, Кенет Бабс, Пейдж Брауинг, Джордж Уокър и др. купуват 25-годишен училищен автобус, боядисват го жълто-шарен, кръщават го "Further" и потеглят из Америка, раздавайки наркотици на всички, които искат да опитат. Сякаш от същия шарен автобус на "Веселите пакостници" слиза и Макмърфи, за да нахълта с взлом в психиатричното отделение на сестра Рачид и да се превърне в един от най-ярките представители на контракултурата. 

     Втората книга на Киси - "Понякога велика идея" (1964 г.) е за конфликтите между индивидуализма на Запада и интелектуализма на Изтока в САЩ. Следващата година Киси е арестуван за притежание на марихуана и лежи в затвора пет месеца. Третата си книга "Песента на моряка" публикува чак през 1992 г. Характерно за книгите му е, че зад частните случаи, за които пише, писателят се опитва да представи мащабния модел на цялото американско общество. Друга особеност на Киси е "локалният национализъм" в неговите произведения - действието в тях винаги се развива в местата, в които авторът е живял през детството и юношеството си - факт, който кара много критици да го сравняват с Уилям Фокнър. 

     След като "Полет над кукувиче гнездо" става популярен Кърк Дъглас купува лиценза и формира екип с Дейл Васерман за създаването на сценична версия. "Допада ми идеята за бунта на човека срещу обществото" - признава Васерман. По-късно синът му, Майкъл Дъглас, продуцира филм с участието на Джак Никълсън в главната роля. През 1976 г. филмът, режисиран от Милош Форман, получава пет статуетки Оскар. 

     Александър Морфов предлага на публиката своя авторска адаптация. 

Александър и измислянето 

     Това не е точно анализ на представления, а опит за портрет на един от най-близките ми приятели. По тази причина ми е трудно. Затова ще карам направо. Гледал съм всички представления на Сашо, но голямото удоволствие е било на репетиции. Този човек се забавлява, докато работи. По тази причина всичко, което прави, изглежда едновременно леко, ефирно, истинско и в същото време много мощно. Неговите теми винаги са много лични. Имам чувството, че той постоянно се обяснява в любов към човечеството, не - към човека е по-точно. Както става това при Чаплин, при Фелини. И според мен тъкмо това е нещото, което прави представленията му значителни. В един спор с него "открихме", че всяко произведение на изкуството, което остава във времето, е проникнато от хуманност. Нещо като нишката на банкнотата, по която може да познаеш дали не е фалшива. Един човек, който не иска да се съгласи със света около себе си, се опитва да си го измисли. Веднъж ми каза: "Люси, имам чувството, че е трябвало да сляза от този влак в XVII век, но съм си изтървал гарата и съм слязал в XX век." Любимите ни упражнения по измисляне са невероятно преживяване. 

     Играта иска всяка измислица да се повдига на степен, докато може да издържи. Сервантес, Шекспир, Бекет, Мрожек - все близки приятели в успоредното пространство. Смешното и тъжното са заплетени като изящна плитка. И той, разплитайки я, освобождава и двете в представлението. От задната страна на стената на плача вероятно се намира стената на смеха. Доста объркана работа, както е казано: "Без бряг е времето!" Но като че ли най-много на моя приятел Александър Морфов му отива едно заглавие на автор, когото и двамата много обичаме - Емил Чоран. А заглавието е "Шемет на скептицизма" и може би на любовта.  

~ Людмил Станев

Vintery, mintery,

Cutery, corn,

Apple seed

Аnd apple thorn,

Wire, briar,

Limber lock

Three geese in a flock

One flew East

One flew West

And one flew

Оver the cuckoo's nest

     Баба ми умря в болницата. Ние тогава, бяхме в резервата, когато пристигнахме, вече я бяха погребали. Татко каза, че трябва да я изровим и да я погребем по нашия обичай. Отидохме на гробищата, аз, татко, чичо ми - Скачащият вълк, и я изровихме. Верно, не се получи много добре, защото не я намерихме веднага и много други трупове изровихме, а не стигна време да ги заровим, защото пристигна полиция и трябваше да бягаме. Потеглихме към вкъщи. Татко караше, чичо ми седеше до него в кабината, а аз и баба лежахме в каросерията. Камионът страшно подскачаше по дупките и аз силно я прегръщах, за да не излети. В един момент ми се стори, че не аз, а тя ме е прегърнала и чух гласа ѝ, тих, напевен... 

                    Момченце, тука спри, 

                    в ятото са гъски три, 

                    първата на изток тръгна, 

                    втората на запад свърна, 

                    третата не знам защо, 

                    кукувичето гнездо сама избра си тя

                    и над него прелетя. 

     Това често ни го припяваше баба, докато седяхме до решетките с пушена риба и пъдехме мухите. На другия ден ни арестуваха. Полицаите ни биеха и крещяха: "Кога ще се научите, вие тъпи индианци, че хората се погбребват в земята!" А ние ги погребвахме в небето.                                                                                 ~ Вождът Бромдън

Евангелие според Макмърфи

1. Докато се смеете, сте в безопасност. Смейте се. Когато си изгубите смеха, губите всичко в живота си.

2.Истинската мъдрост е напълно вродена и присъща на хората. Чуждото влияние е отслабваща сила. Бъдете себе си, бъдете такъв, какъвто искате да бъдете.

3. Упорствайте. Не позволявайте на „даденостите" в живота да ограничават избора ви.

4. Животът е хазарт със залози. Играйте не за да печелите, а за да вкусите от невъзможното. Искреното себелюбие е равно на здрав разум.

5. Напрежението и разнообразието водят до пълноценен живот, а не до кариера и рутина. А сексът е основният замисъл на съществуването. Фундаментално добро.

6. Бъдете осведомени и анализирайте. Погледнете играта от високо преди да хвърлите карта.

7. Бъдете приспособими, а не безкомпромисни.

8. Свободата е предпазливост. Пазете се от обвързване, дори и да го желаете. Движете се бързо и чевръсто – подвижната мишена е трудна за уцелване.

9. Съдбата на човек винаги е в собствените му ръце.

10. Физическите състезания са необходими за запазване на вашата цялост. Перчете се и бъдете смел. 

~ Джон Тейлър Гато

НОМИНАЦИИ и НАГРАДИ: 

 

Номинация за Годишна театрална награда "Аскеер", 2011 - Александър Морфов, Най-добър режисьор

Годишна театрална награда "Икар", връчвана от САБ, 2011 - Иван Бърнев, Поддържаща мъжка роля (Били Бибит)

Годишна театрална награда "Аскеер", 2011 - Иван Бърнев, Поддържаща мъжка роля (Били Бибит)

ОТЗИВИ:

​

"Когато в психиатричното отделение, управлявано с привидна любов и загриженост от старша сестра Речид, се появата очарователният и брутален хулиган Макмърфи, всичко се обръща с главата надолу. Принципите, редът и правилата са взривени отвътре, размереният живот на обитателите на "кукувичето гнездо" е разбъркан и в него покълнват семената на осъзнаването, недоволството, бунта и... надеждата. Преминавайки през няколко динамични и емоционално натоварени сцени като първия бунт, съботния карнавал и срещата на Били и Кенди, спектакълът завършва с пламъка на последния пожар или на свободата... "Полет над кукувиче гнездо" на Александър Морфов при всички случаи предизвиква чувствата и преценката на публиката, защото задава сериозни и жестоки с прозренията си въпроси."

Бунт в лудницата | Светланта Панчева, duma.bg, 04.12.2010 

 

"Полет над кукувиче гнездо" на Александър Морфов в Народния театър се оказа най-зрелият, мощен, яростен и болезнен негов спектакъл на първата ни сцена. Чудехме се дали не е малко закъснял любимият на младата публика режисьор с ударната инжекция театрален LSD, който от години бие венозно по сцените на Русия. Но стана ясно, че моментът на този мъдър и стискащ за гърлото спектакъл е подбран идеално - точно сега, когато хаосът, абсурдът и броят на кукувичите гнезда в културата, политиката и обществото нараства повече от всякога. След двайсет години преход от социализъм към демокрация, белязан от тоталитарни метастази..."

Бръснещ полет над кукувиче гнездо | Патриция Николова, trud.bg, 07.12.2010 

 

"На прага на новото десетилетие Александър Морфов се завърна на българската сцена с постановка и текст, които стрелят право в десетката, още повече след прясно приетия бюджет 2011 и обявения проектозакон за реформата в сценичните изкуства. И социалният жест да нарече премиера на България популист и нискоинтелигентен охранител е в пълен синхрон с артистичния жест да интерпретира "Полет над кукувиче гнездо" като текст за сблъсъка между индивида и Системата. Прави го със собствена адаптация на романа, която се различава от класическата версия на Dale Wasserman. Морфов селектира точно онези части от действието, които систематично очертават раждането на желанието за свобода и неговата цена."

Свобода или смърт | Елена Пенева, capital.bg, 10.12.2015