Александър Морфов >> произведения >> театрални спектакли >> Ромео и Жулиета | ТМЗ "А. А. Брянцев"
Ромео и Жулиета
Театър на младия зрител "А. А. Брянцев"
Санкт Петербург, Русия
премиера 7 февруари 2020
Голяма сцена
От
Превод
Сценична версия и режисура
Сценография
Костюми
Хореография
Художник на осветлението
Участват:
Ромео Монтеки Дмитрий Ткаченко
Жулиета Капулети Анна Слинко
Меркуцио, родственик на Олег Сенченко
Княза и приятел на Ромео
Тибалт, братовчед на Фьодор Федотов
Жулиета, Капулети
Бенволио, племенник на Иван Стрюк
Монтеки и приятел на Ромео
Синьор Капулети Алексей Титков
Сеньора Капулети Мария Полумогина
Брат Лоренцо, з. а. Борис Ивушин
францискански монах
Дойка на Жулиета Олга Карленко
Синьор Монтеки Кирил Таскин
Ескал, княз на Верона Кузма Стомаченко
Парис, млад дворянин, Константин Федин
родственик на княза
Балтазар, слуга на Ромео Максим Подзин
Пиетро, слуга на дойката Никита Остриков
на Жулиета
Розалин Александра Ладигина
Хор Владимир Чернишов
Монтеки: Капулети:
Олга Пастернак Константин Федин
София Болшакова Семьон Авральов
Алексей Бондаренко Римма Корсакова
Полина Василева Катрин Осипова
Василий Гетманов Владимир Поднозов
Артьом Комаров Ирина Волкова
Семен Толов
Уилям Шекспир
Иван Диденко
Александър Морфов
Семьон Пастух
Ника Велегжанинова
Игор Качаев
Денис Солнцев
(c) Янис Диенат
„Ромео и Жулиета“ на Уилям Шекспир е история за юношеската любов с всички нейни характерни особености: бунт срещу родителите и обществото, готовност сам да воюваш срещу целия свят. Режисьорът Александър Морфов е поставил спектакъл в съзвучие с мислите на съвременната младеж, с нейната своеобразна емоционалност, опит и възгледи. Това е история за модерното поколение – това на YouTube и социалните мрежи.
Постановка, в която се разглеждат предпочитанията на съвременните тийнейджъри, свикнали да приемат едновременно блясъка с погнусата, космическото с трагичното, красивото с причудливото, но и нечестивото с възвишеното. В същото време това е вечната история за истинската, чиста любов. Драматургията на Александър Морфов е възможно най-близка до тази на Шекспир, като той се е освободил от литературната тежест и е премахнал излишния патос.