top of page

Александър Морфов  >>  произведения  >>  театрални спектакли  >>  Сапунени ангели | АДТ "В. Комиссаржевская"

Маргарита Бичкова, Сергей Бизгу, Олга Арикова, Оксана Базилевич,  Евгения Игумнова/ Олга Белявская, Кристина Кузмина/ Инна Анциферова, Александра Сидорук, Елизавета Нилова, Анатолий Горин, Денис Пянов, Родион Приходко, Егор Бакулин, Иван Батарев, Владимир Крилов, Александър Болшаков, Евгений Ганелин, Юрий Ершов/ Евгений Иванов, Сергей Колосов/ Генадий Григоров, Арсений Иванкович, Машенка Баришникова, Илюша Гринин, Александър Баргман

Хектор Кинтеро 

Александър Морфов

Александър Горенщейн

Артур Мкртчян 

Николай Реутов

190 мин., с антракт

Сапунени ангели

Академичен драматичен театър

"В. Комиссаржевская", Санкт Петербург, Русия 

премиера 19 юли 2009, Голяма сцена

 

Автор

Превод, сценична версия 

и режисура

Сценография и костюми

Композитор

Хореограф

Продължителност

Участват

Можеш ли да ходиш по въже?

Разбира се, че можеш - иначе да си мъртъв... Един ангел те държи! 

Всяка сутрин, като се събудиш, и тръгваш по тънко въже, 

като балансираш между любов и омраза, благородство и подлост, 

щедрост и алчност, гняв и търпение. 

А наоколо - зрители. Половината от тях искат да паднеш. 

Но има и такива, които те обичат. Има ги и твоите ангели. 

Място на действието - района около пристанището в Хавана; време на действието - навечерието на Кубинската революция. Ето ги и тях - актьорите от пътуващия цирк - "сапунените ангели" - купили са лотариен билет и са спечелили напълно обзаведена вила... Раздали всичките си принадлежности на съседи и тръгнали за среща с новия живот, но щастието им се оказа кратко... 

Тъжните герои на Кинтеро са смешни и сериозни, в живота им се преплитат драма и комедия - от веселата детска откровеност до плашещия гняв, егоизъм и любов. И няма никакво значение къде или кога се случва това, защото то винаги се случва тук и сега. 

[...]

Какво трябва да жертва режисьорът заради професията си?

Много често - личния си живот. Често се случва и да си принуден - искаш или не, да приемаш различните хора такива, каквито са - неорганизирани, нелюбящи, неразбиращи... А аз не мога да живея без любов и когато любовта отсъства, сам си измислям някоя нова, вълнуваща фантазия или някакъв образ. За мен е важно винаги да съм влюбен. Понякога обаче, докато си зает да си влюбен, забравяш семейството. И така най-близките ти хора стават жертва на последното ти увлечение. Това е тежък това, защото осъзнаваш, че не бива да е така, не бива те да ти прощават всеки път. Но, слава богу, прощават ми...  

Към кого се обръщате със "Сапунени ангели"?

Към всички. Искахме да създадем човечен спектакъл. Знаех, че ще има претенциозни зрители, на които няма да им хареса - модерните театрални критици, концептуалистите, които винаги знаят най-добре какъв трябва да бъде модерният театър. Но аз се интересувам от обикновения, чувствителен, сантиментален зрител. Когато му поставиш - на този, който сам е избрал да дойде и да гледа спектакъла, - определени въпроси, без да го караш да се чувства глупав, на него изведнъж му става интересно да потърси отговорите за себе си, в собствения си живот. Ако онзи на сцената не се перчи и не се прави на големец, а чисто човешки попита всеки зрител в залата - "Ами ти? Ти искаш ли да бъдеш обичан?" - то всеки зрител ще отговори. Вярвам, че театърът трябва да се занимава с простички, човешки проблеми. Всяка сцена от този спектакъл има различно послание. Ако сега се опитаме от отделим една единствена мисъл или емоция, то бихме ограбили спектакъла. В крайна сметка най-важното послание е да си останем хора, да съхраним душите си независимо от обстоятелствата. Трябва да прощаваме. Трябва да обичаме и да прощаваме. 

~ Александър Морфов, интервю от С. Володина, "Ваш досуг", януари 2010 

 

 

ТУРНЕТА и НОМИНАЦИИ: 

Участие на Фестивал на изкуствата "Балтийски сезон" - Калининград, Русия, 2010 

Участие в Международния фестивал "Охридско лято" - Охрид, Македония, 2011 

Участие в Културно лято - Битоля - Битоля, Македония, 2011 

Номинация за театрална награда "Златен  Суфит", 2009, Санкт Петербург, Русия - Маргарита Бичкова, Водеща женска роля

 

 

ОТЗИВИ:

 

Беше ми ясно, че г-н Морфов е поставил най-добрия си спектакъл на тази сцена. Причините г-н Морфов да постави именно пиесата от "прогресивния кубински драматург" Хектор Кинтеро бяха ясни още на премиерата... Александър Морфов не вижда смисъл от излишни танци: за него е напълно достатъчно това, че текстът на Кинтеро поразително прилича на случайна латиноамериканска сапунена опера. Онези телевизионни продуценти, обаче, могат само да мечтаят за такъв режисьор. 

Обещание за цирк | Андрей Пронин, Коммерсант - СПБ, 22.09.2009 

"Сапунени ангели" - поредното признание в любов към театъра на този режисьор. Изглежда, че в неговия живот театърът е единствената реалност за бягство от трудностите. Александър Морфов плени Русия още с първата си работа на сцената на театър "Комиссаржевская". През последните десет години той продължава да работи в театъра и киното в родната си България, докато постави още два спектакъла в Московския театър "Ленком". Една простичка история, разказана ни повече от ясно от този режисьор. 

Ангели на свободата | Елена Юринская, Российская газета, 23.09.2009

[Бизгу] изгражда поредния детайлен образ на "малкия човек" и помага на Бичкова да разгърне актьорския си талант напълно. Неговото безразличие към живота извън цирка е заменено с ненавистта към съпругата му, и като прекъсва живота в цирка, тази ненавист се превръща в жажда за отмъщение, тази жажда - в несигурност, несигурността - в презрение, а презрението - в неочаквана любов. И изглежда няма друг, който да обича и подкрепя ближния така, както онзи, който може добре да се посмее в най-трагичния миг от живота с всичките му трудности. Светът около нас е напълно полудял и оцеляването се крие единствено в геройството на клоунската маска. Продължавайте да се смеете, господа, нито ще избягате, нито ще отплавате от тук. 

Няма изход | Екатерина Омецинская, Реклама-Шанс, 02.10.2009 

Ръката на режисьора Александър Морфов е силна и опитна. Той лично превежда и адаптира позабравената пиеса на Хектор Кинтеро, а после оркестрира отлична трупа. 

Сапунени ангели | М. Кингисепп, Пулс, октомври 2009 

 

bottom of page