"Тържеството" е деликатно изтъкана метафора за компромиса, на който някои са готови, за да съхранят връзка, статус и лукс, а за нещастие, дори смисъл за живот. В преследване на почтеност и справедливост един син вдига тост за годишнината на заможния си баща и изрича разтърсваща семейна тайна, която вероятно е ключът към самоубийството на сестра му. Всички гости на изисканото тържество стават безмълвни свидетели, а реакциите им са пропити с лицемерно прикриване на горчивия отказ да приемат истината; нежелание да я приемат за истина, тъй като тази версия на истината не обслужва материалния им интерес.

     Поведението на младия мъж е обект на укор от страна на майката, която настоява за извинение. И получава такова, при това солено. Във втората си реч вместо да оттегли твърденията си, синът ги потвърждава и внася още повече смут, като разкрива не само порока на баща си, но и мълчаливото съгласие на майката, която е знаела отдавна, но се е криела зад илюзията за съвършеното семейство.

     Струва ли си да пазиш неизречени тайни, които водят собствените ти деца към живот в отчаяние или дори към гроба? Изгубиха ли моралните ценности своята стойност, изтъргувани за пари и власт - крехка глазура на разлагаща се реалност? Основополагащи ценности, при това. Претенцията за престиж изглежда е заличила всичко човешко у един мъж, неговата съпруга и техните гости, които отдават повече значимост на заблуждаваща представа за живот в блясък, отколкото на всеки порив на морала. Къде ще ни отведе това - до справедлива отплата или до наказание за вестоносеца? 

     "Тържеството" е деликатно изтъкана метафора за съвременното "общество на затворените очи", което изхвърля неудобните истини на върха на вулкан пред изригване в тих ужас и с наивна заблуда, че и тази капка е предпоследна; такова, което се крие зад илюзията за съвършеното общество. 

​

     Всички знаем – има тайни, които се прикриват, макар и да са публични тайни, за връзките между корпорациите и мафията. Днес се разиграва една ужасяваща игра между обществото и управляващия елит – всеки знае, че се случва нещо чудовищно, но вероятно по инерция продължаваме да живеем, както досега. За съжаление, това е месомелачка – никой не се е отървал жив и здрав, защото машината ги е смляла до гнила купчина. Този спектакъл е алегория за съвременното общество – едно болно общество, което се управлява от болни хора.

~ Александър Морфов 

​

​

​