top of page
Александър Морфов >> произведения >> театрални спектакли >> Дон Кихот | НТ "Иван Вазов"
Кръстю Лафазанов, Владимир Пенев, Николай Урумов, Стефан Данаилов, Рени Врангова, Йорданка Кузманова, Александър Морфов, Теодор Елмазов, Пламен Пеев, Емануела Шкодрева, Христо Чешмеджиев, Валентин Танев, Герасим Георгиев, Карла Рахал, Илиан Пенев, Христо Мутафчиев, балет "Арабеск"
Мигел де Сервантес
Александър Морфов
Светослав Кокалов
Петя Стойкова
Боряна Сечанова
Асен Аврамов
Александър Илиев
100 мин., с антракт
Дон Кихот
Народен театър "Иван Вазов", София, България
премиера 31 март 1994, Голяма сцена
По
Режисьор
Сценограф
Костюми, маски и кукли
Хореограф
Музика
Пластика
Продължителност
Участват:
Дон Кихот живее във всеки от нас. Не смеем да протестираме срещу несправедливостта, заради страха от присмех. Ако всички донкихотовци в света се обединят, гласовете им ще бъдат чути. Никой народ няма "запазени права" върху Дон Кихот, а донкихотството е толкова заразна идея, че в крайна сметка самият Санчо надява доспехите на господаря си.
~ Александър Морфов
НАГРАДИ:
Награда, връчвана от Обществото на независимите театрални критици: Най-добър спектакъл, 1994
Награда, връчвана от Обществото на независимите театрални критици: Най-добър режисьор, 1994
Годишна театрална награда "Аскеер": Най-добър спектакъл, 1994
Годишна театрална награда "Аскеер": Най-добър режисьор, 1994
ОТЗИВИ:
"Проста селянка се превръща в изящна балерина, а по-късно в свиня. На сцената оживява гигантско чудовище, а играта на светлините и декорът на Светослав Кокалов размиват границата между действително и илюзорно. "
"Дон Кихот" влезе в Народния театър | Кристина Патрашкова, 24 часа, 4.04.1994
"Наричат нашумелия режисьор Александър Морфов авангардист - вероятно заради "спора" му със Станиславски. А може би защото той залага повече на визуалното и игровото начало във внушенията си, отколкото на текста. Гегове, вицове, мистични картини изпълват сценичното пространство на "Дон Кихот" - пъстро, омагьосващо окото зрелище. Голямата философия, тъжните истини не се натрапват, но стигат до ушите на този, който иска да ги чуе. Гледайки това пиршество на фантазията - режисьорска и художническа, някои по-осведомени може да се сетят за Питър Брук, но ще признаят, че Александър Морфов си е самият той, със своя си театрален език."
Убиха те, Дон Кихоте, за да се кичат с тебе | Таня Кондакова, Жълт труд, 8.04.1994
Други:
[...]
bottom of page