В спектакъла "Бурята" исках да изразя нови идеи, вдъхновени от философските приказки на Шекспир. Идва един момент, в който всеки човек е длъжен да направи равносметка - в най-дълбокия философски смисъл - на своя живот и на това, което се случва в света след кардиналните промени... Когато всички идоли са разрушени и отхвърлени. Точно в този момент човек е длъжен да се обърне към себе си, към собственото си минало, настояще, а по възможност, да си представи и бъдещето. В такъв повратен момент се намира и героят от пиесата Просперо. Той си задава именно тези въпроси. Кой съм аз? Накъде вървя? А длъжен ли съм? И въобще - обективно ли съществува този свят? Според мен нашето спасение е в субективността, в самосъзерцанието. Тъй като държавата и политиката не ни дават никакъв шанс, никаква надежда за спасение.                                                             ~ Морфов, ноември 1998