подготвя спектакъла. Строежът и подготовката на сцената отнема близо три часа, а строежът на осветление още два, екип от около трийсет души обслужва всяко представление, а с различни технически съоражения се създават ефекти, които превръщат спектакъла в несравнимо преживяване с въздействие, което се доближава до кино изкуство, пренесено на сцена. В спектакъла актьори летят над сцената, а тя се разпада на отделни вселени, всяка от които е дом на различен човек с различни мисли, болка и съдба. Хармонията, с която е оркестриран спектакълът, е израз на таланта на Морфов да посреща предизвикателствата на техническите възможности на всяка сцена, на която работи. Този спектакъл е само един от много, които са били номинирани и отличавани в категорията Майсторско техническо осъществяване.

*  *  * 

 

Група хора се срещат на един покрив и стават свидетели как техен приятел скача от покрива на отсрещна сграда. След като виждат мръсния град под себе си, ги застига усещане за обреченост. Уверени, че приятелят им е взел най-правилното решение, хващат ръце и скачат заедно. Пред очите ни се издига фасадата на стар и неподдържан блок, която ни въвежда в следващата сцена -  всеки герой е затворен в кутията на панелния си апартамент. Хората, в постоянен опит да се скрият от света, са потънали в своите мисли и страхове от непреодолимите житейски кризи. Трудният живот е отнел детето от родителите му, любимия от този, който го обича, отнел е брата, приятеля, бащата и дори непознатия, когото всяка сутрин си поздравявал на път за работа. 

video: Yavor Vesselinov 

"На ръба" е една емоционална, обща импровизация, за онова, което се случва в България. Нещо като реквием за държавата България, реквием за един народ, който си отива, който се стопява. Народ, който достойно и гордо съществува на този свят хиляда и триста години, но който не успя да устои на бруталните, алчни, безмилостни колизии на съвременната "демокрация"... и на собствените си низостни слабости и противоречия. "На ръба" искаме да споделим нашата тъга и болка по онова, което си заминава, болката за българския народ, който от година на година се стопява. Изгубилите се традиции, приемственост, празници – всичко онова, което моето поколение е запомнило, което сме се опитвали да предаваме на децата си. Тези ценности се загубват и имат смисъл единствено за някое телевизионно шоу или за някоя програма за изчезващи народности. Червената книга на българите!                                  ~ Александър Морфов