Шедьовърът на Шекспир в ръцете на режисьор от класата на Александър Морфов – какъв по-добър начин да се отпразнува началото на театралния сезон? 

   След „Посещението на старата дама“ (2011), „Бурята“ (2014) и „Ничия земя“ (2016), театралната публика в Букурещ вече може да посети премиерния спектакъл на Морфов на сцената на Националния театър на Румъния „Й. Л. Караджале“.

   Написана в края на 16-и век, „Венецианският търговец“ звучи по-модерно от всякога. Пиесата на Шекспир често е квалифицирана като противоречива заради сложната паяжина от алчност, расизъм и отмъщение – преплетени и зависими едно от друго. 

     Антонио е търговец и очаква добра печалба от кораби със стока, които току-що са отплавали. Той взема заем от еврейския лихвар Шайлок, за да помогне на своя приятел Басанио да спечели сърцето на богатата Порция. Влюбените двойки се оказват повече от една. Лоренцо, негов приятел, се влюбва в Джесика, дъщеря на Шайлок, и тя напуска дома на баща си, за да избяга с него – християнина, като не забравя да вземе и част от семейните ценности. Грациано, също техен спътник, се влюбва в Нериса, прислужница на Порция. Щастието на младите е кратко. Корабите на Антонио са потънали, а дълговете не прощават и той не е успял да върне заема на Шайлок.

   Алчността се е превърнала в бяс, който като паразит прояжда ума на лихваря. Въоръжен с подписания договор, бесът се готви да получи залога си чрез съд. Залогът? Един фунт от плътта на Антонио. Плътта ще стане жертва на животинската жажда за мъст, готова да къса парчета месо от живия човек, да гледа как кръвта му капе, да го разсича бавно и мъчително, да го унищожи физически. А в основата на този зверски акт стои най-чистата и свещена цел – две млади и влюбени души да се намерят завинаги. Повече от две дори. Светлите намерения за обич и чистотата на приятелството се оказват в челен удар с уродливата алчност. Всичко човешко, достойно, красиво и разумно е подчинено на законната бруталност, изразена в един подпис върху един лист хартия. 

     Какво да изберем – законност или справедливост, е въпрос, който 20-и век донякъде успя да формулира, а 21-ви век само усложнява. И ако не е законност, ами е справедливост, то чия справедливост – моята, твоята, на Иисус, на Яхве, на Аллах? И ако не е справедливост, то какво значение има какво е – пък било то и законност? Цивилизацията все още не може да реши кое от двете е по-неприкосновено. Отговор има всеки за себе си и по тази причина отговор няма никой.